Трейдинг индикаторите не предвиждат пазара. Те тълкуват пазарните данни през алгоритмите, вградени в тях.
Един индикатор всъщност не знае дали пазарът е бичи или мечи. Той просто показва бичи или мечи условия, когато алгоритъмът му ги изчисли. Това е ключов момент за разбиране.
Представете си, че пазарът е в мечи тренд, но вие не сте го анализирали както трябва. Поглеждате индикатора и той ви дава сигнал за покупка близо до върха на една корекция. Понеже не знаете, че това движение е само бича корекция вътре в по-голям мечи тренд, вие купувате. После индикаторът се обръща, пазарът продължава надолу и вие губите пари.
Естествено, много трейдъри обвиняват индикатора.
Но в действителност проблемът не е в индикатора. Проблемът е в липсата на пазарен анализ, преди той да бъде използван. Не сте определили тренда, таймфрейма, ключовите нива на подкрепа и съпротива, зоните за стоп или логичните цели на този тренд.
Какъвто и индикатор да използвате, ако просто го сложите на графиката и чакате резултати, почти винаги ще губите пари. Това мога да го кажа с пълна увереност.
Индикаторът не мисли. Вие мислите.
Индикаторът не ви замества. Той ви помага.
Това означава, че първо определяме пазарния контекст. Едва след това използваме индикатори.
Какво е пазарен контекст?
Пазарният контекст е най-важната част от трейдинга.
За да разберете контекста, първо трябва да определите коя част от пазара анализирате.
Например, ако гледате пазара от 1 януари до 1 септември, той може да изглежда бичи, защото цената е растяла през този период.
Но ако гледате само от 1 юли до 1 септември, същият пазар може да изглежда мечи, защото цената е падала.
Тогава кое е вярното?
Отговорът зависи от контекста.
Коя част от пазара всъщност анализирате? И, още по-важно, защо я анализирате точно от тази начална точка?
Например може да кажете:
„Анализирам пазара от тази точка, защото предишният тренд е свършил там и е започнал нов тренд.“
Това е ясно правило.
Един тренд остава валиден, ако предишният тренд е приключил и текущият не е пробил своята подкрепа.
Пак — това е ясно правило.
Ако не можете да определите пазара с чисти, логични правила, значи нямате контекст. А ако нямате контекст, слагате индикатори, без всъщност да знаете защо.
Проблемът с целите на индикаторите
Следващият важен въпрос е:
Къде да затворя позицията си?
Ако нямате пазарен контекст, просто чакате индикаторът да ви каже. Точно тук много трейдъри стават зависими от индикатори със стрелки и цели: Target 1, Target 2, Target 3.
Но пазарните цели са изключително субективни.
Когато използвате индикатор, знаете ли всъщност как програмистът е изчислил тези цели?
В повечето случаи не знаете.
Един програмист може да си помисли:
„Ако вчера цената е минала 100 пипса и пазарът е бичи, днес очаквам още 100 пипса.“
И така програмистът разделя тези 100 пипса на три части и прави Target 1, Target 2 и Target 3.
Вярно ли е това?
Не знаем. Просто логика, вградена в индикатора като алгоритъм.
Друг програмист може да си помисли:
„Ако цената е растяла три поредни дни, очаквам връх и обръщане.“
Логично ли е това винаги?
Не непременно. Но пак може да е част от алгоритъма на индикатора. Така индикаторът прави Target 1, Target 2 и Target 3 в обратната посока на тренда.
Вярно ли е това?
Пак — не знаем. Просто още едно алгоритмично тълкуване на пазара.
Трети програмист може да си помисли:
„Ако цената е над 50-периодната и 200-периодната пълзяща средна, пазарът е бичи. Ако е под тях, пазарът е мечи.“
И този програмист също изгражда цели по тази логика.
Вярно ли е това?
Пак не знаем. Просто правило вътре в индикатора.
И така нататък.
Колкото по-сложна е логиката и колкото повече пазарни елементи взема предвид, толкова по-малък е шансът индикаторът да ви подведе. Но дори тогава той си остава алгоритъм.
Разликата между индикатор и машина за контекст
Meravith например е може би най-силният двигател за пазарен контекст, който съществува, поне от това, което съм виждал досега.
Той взема предвид тренда, предишния тренд, обема, изтощението на обема, баланса на обема, взаимодействието между трендовете на различни таймфреймове, взаимодействието между обемите и подкрепата, изчислена през няколко различни алгоритъма според текущата фаза на пазара.
Прави и разлика между тренд с обем и тренд без обем. Отчита нивата на съпротива от по-високи таймфреймове и много други структурни елементи.
Това не е просто индикатор.
Това е машина за пазарен контекст.
Тя дава пълна картина: къде да влезеш, къде да излезеш, какво да очакваш и, най-важното, защо. Това са ясно определени правила, които алгоритъмът следва.
Пак — това си остава алгоритъм. Но изключително сложен.
Взема предвид много малки детайли и ги използва, за да изгради по-широк поглед върху пазара. Освен това сканирането на целия пазар по много валутни двойки дава още повече контекст, като показва кои валути са силни, кои са слаби и на кои таймфреймове се проявява тази сила или слабост.
Защо евтините индикатори не могат да дадат пълен контекст
Индикатор, който струва $50, $100 или $150, не може да ви даде пълен пазарен контекст.
Индикатор без контекст е евтин на $50, скъп на $100 и много скъп на $150.
Но индикатор с някакво ниво на контекст може да е евтин дори на $150.
Какво означава „някакъв контекст“?
Означава, че индикаторът включва определени пазарни условия в логиката си, но тези условия са само малка част от всичко, което би могло да се анализира. Въпреки това те могат да му помогнат да дава по-добри сигнали през повечето време.
В тази категория влизат индикаторите, които използват променливи периоди според волатилността.
Добър пример е KAMA: адаптивната пълзяща средна на Кауфман.
Нормалната пълзяща средна има фиксиран период. Адаптивната пълзяща средна постоянно преизчислява волатилността и сама се нагажда.
Висока волатилност означава по-къс период.
Ниска волатилност означава по-дълъг период.
Например по време на новини волатилността рязко се повишава. В такава среда използването на стандартна 50-периодна пълзяща средна може да няма смисъл. Един адаптивен индикатор може да свали периода до нещо близко до 8-периодна пълзяща средна. После, щом волатилността спадне, той постепенно увеличава периода отново, потенциално връщайки се на 50, 60 или дори 200.
Ако се замислим внимателно, това е форма на контекст, но реактивна. Тя отговаря на нещо, което вече се е случило на пазара.
Пак обаче е по-добре, отколкото да се използва напълно статичен инструмент.
Ръчните индикатори и отговорността на трейдъра
Друга категория са ръчните индикатори.
При ръчните индикатори отговорността е ваша. Вие трябва да решите откъде да започне индикаторът, коя точка има значение и защо тази точка има значение.
По мое мнение това е един от най-честните видове трейдинг инструменти, които можете да купите.
Програмистът не обещава, че автоматично ще правите пари. Вие купувате инструмент, а не заместител на анализа.
После идва следващото ниво: автоматизацията на ръчните индикатори.
И тук Meravith няма реална конкуренция. Дълго време беше напълно ръчен и аз дори не можех да си представя, че нещо такова може да се автоматизира. Същото важи и за Transaction Speed.
Истинската роля на индикаторите
Какъвто и индикатор да използвате, ако го използвате без контекст, ще губите пари.
Индикаторът не ви замества.
Той ви помага.
Но как помага?
Помага, когато вече знаете, че пазарът е бичи, и чакате бичи сигнал. Когато индикаторът ви даде този бичи сигнал, вие купувате, защото сигналът съвпада с пазарния контекст.
Това е правилният начин да се използва индикатор.
Не като този, който взема решението.
Не като машина за предсказания.
Не като пряк път.
А като инструмент за потвърждение вътре в пазарен контекст, който вие вече сте определили.
Крайно заключение
Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени не към намирането на перфектния индикатор, а към това да се научим как да определяме контекста на пазара.